Когато тялото не реагира адекватно на околната среда

Ако детето закъснява с речта, прохождането, усвояването на основни познания за света като цветове, посоки (ляво - дясно, горе – долу, напред - назад), трудно му е да се облича само, да пише, да оцветява, да си връзва обувките или общува трудно с връстници, е възможно да има сензорно-интегративна дисфункция. И е добре да знаем малко повече за това неврологично нарушение.

Сензорно-интегративната дисфункция възпрепятства тялото да разпознава и да реагира адекватно на околната среда. Състоянието си свързва с аутизма, хиперактивността и дефицита на вниманието, диспраксията и други проблеми в детското развитие.

При повечето хора сензорната интеграция се извършва автоматично и без усилие. Нормално е да започне преди раждането и да продължи през целия живот. За повечето деца тази интеграция се развива и усъвършенства в хода на обичайните дейности. При някои обаче тя не се разгръща достатъчно успешно, което води до редица проблеми в ученето, моторните и езиковите умения, поведението и емоционалната стабилност.

Сензорната интеграция се случва, когато към мозъка постъпва информация от различните сетива, чрез които пазим равновесие, виждаме, чуваме, вкусваме, усещаме аромати и се движим в пространството. Тя е важна връзка между дейността на мозъка и поведението.

Интеграцията на сензорите е способността да се възприема информация чрез сетивата, да се свързва с вече наличната информация – памет и знания, съхранявани в мозъка и възпроизвеждането на адекватна реакция. Ние получаваме информация чрез осезание, обоняние, зрение, слух, вкус, усещане за тялото ни в пространството, а мозъкът ни организира и управлява целия този поток от информация и я изпраща в правилните посоки. При недобра интеграция информацията не е насочена към правилния път в мозъка и не може да бъде организирана или разбрана, възприема се твърде слабо или твърде интензивно. Тогава настъпват състояния, познати като сензорно-интегративна дисфункция.

Има два типа нарушения в интегрирането на сензориката – хиперсензитивност и хипосензитивност, елементи от двете може да съществуват паралелно у децата.

Хиперсензитивните деца:

- Ходят на пръсти;

- Избягват да докосват, неприятно им е да ги докосват;

- Ужасяват се от контакт с определени текстури като пясък, трева, по-груби материи;

- Боят се от шумове, изпитват дискомфорт от зашумена среда;

- Имат избирателност към храни – „злояди” са;

- Не понасят силни миризми;

- Избягват батути, пързалки, асансьори;

- Боят се от височини.

Хипосензитивните деца:

- Търсят докосване и имат потребност да докосват, нямат усет за лично пространство;

- Харесват силни вкусове, шумове, миризми;

- Нямат усещане за опасност, не се боят от височини, предприемат рискови поведения;

- Подскачат, движат се, търсят двигателни стимули;

- Говорят необичайно високо, сякаш не чуват добре;

- Изглеждат свръхактивни, агресивни или автоагресивни.

Характерно и за двете групи е, че трудно запомнят и трудно учат, забравят личните си вещи, могат да имат аутистично поведение,а  преминаването от една ситуация в друга може да е проблемно.

Децата с проблеми в сензорната интеграция често в нова среда не могат да повторят или да приложат вече заучени поведения и знания. Родителите казват „Ама какво му става, в къщи си яде сам с лъжица, каза си стихчето, говори разбираемо” и т.н.

Съществуват много медицински ориентирани и поведенчески терапии, които могат да помогнат за разрешаването на тези проблеми. За тях ще ви пиша следващата седмица!

Станислава Чуринскиене е специалист по ранно детско развитие, както и член на Българското дружество по авиационна, морска и космическа медицина, stanislava.ciurinskiene@abv.bg